| БЕЛОВО | СЕПТЕМВРИ | ВЕЛИНГРАД |
Белово се намира в планински район, между три български планини – Рила, Родопи и Средна гора. През града преминава река Яденица и разделя Рила от Родопите. Другата река, която минава през града, е Марица. От Белово към град Септември бавно започва да се разширява Горнотракийската низина. Природата около града е много красива – той е заобиколен с гори и зеленина. Наблюдават се различни видове широколистни и иглолистни дървесни видове.
Първите следи от човешки живот около Белово са датирани към неолита. Открити са няколко селища от VI-III хил. пр. н.е., крепости и останки от десетки селища от различни исторически епохи, които доказват богатото историческо минало на района. Най-старото известно на историците население на беловския край е тракийското племе беси. Легендите свързват името на полумитичния Орфей с беловският край.
През цялото средновековие районът е един от центровете на борба за отстояване на българската народност и държавна независимост. Най-ярката страница в тази борба е героичната съпротива на крепостта Раковица срещу турското завоевание през 1378 г. През тежките векове на робството беловският край се формира като един от центровете на хайдушкото движение. По време на Възраждането, Голямо Белово като икономически и духовен център, ражда видни участници в национално-освободителните борби.
Град Белово възниква през 1869 г. Прокарването на железопътната линия предопределя и неговото бъдеще. Първоначално то е било временно селище за работниците на барон Хирш, който е добивал в този край дървен материал за строежа на железния път. Във връзка с това непрекъснато възниквали складове и ханове и от околните села, и от по-далечните краища на България заприиждали заселници. Основите на днешния град Белово са поставени на сегашното място още преди започване на строителството на ж.п. линията Цариград-Белово от Баронхиршовата компания. Линията е открита за експлоатация през 1873 г., а Голямо Белово и беловският край се превръщат в най-крупният център на дърводобив и дървопреработване на Балканите.
Макар и само с едновековна история, Белово е град с богато революционно и историческо минало.Населението в беловския край участва активно в Априлската епопея от 1876 г.
До 1966 г. се нарича Гара Бельово и е селище от градски тип, а от 1964 г. Белово става град от 26 декември 1968 г. с Указ на Държавния съвет на Народна република България, когато към него е присъединено село Малко Белово. През 1977 г. става общински център.
В Белово се намира големият завод за хартия „Белана АД – Белово“, производител и износител в Европа на тоалетна хартия, салфетки, хартиени носни кърпички и други малограмажни хартии. Друга важна част от икономическия профил на Белово е свързана с минералните извори край града. Те благоприятстват развитието на производството на бутилирана минерална вода и безалкохолни напитки. Също добре развита е и дърводобивната и дървообработваща промишленост. В града се намират и кариери за пясък и чакъл.