| БЕЛОВО | СЕПТЕМВРИ | ВЕЛИНГРАД |
Велинград е разположен в западната част на Чепинската котловина, в близост до условно приетата граница между Родопите и Рила. Пазарджик се намира на 49 км североизточно от Велинград, а Пловдив на 85 км. Разстоянието между София и курорта е 133 км.
Във Велинград са съсредоточени едни от най-богатите в България хидротермални находища. Минералните извори (80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като “СПА столицата на България”.Тук има множество санаториуми, лечебници, модерни СПА центрове и хотели.
Велинград е разположен в центъра на Чепинската 
котловина. Културните пластове дават основание да се твърди, че Чепинския край е обитаван от тракийски племена през 5-ти и 6-ти век пр.н.е. През 46 г. римляните завладели Родопите. Така започва един смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните. Чепинската котловина е присъединена към българската държава при хан Маломир, а неговият наследник Пресиян включва в пределите й цялата родопска област. Смята се, че падането на крепостта Цепина и на целият Чепински край под турска власт е станало през 1371 – 1373 г. След това събитие настъпили редица сериозни промени в живота на тукашните българи. Стремежът за асимилация на българското население особено се засилил през ХVI в. Населението на Чепинския край не прекланяло глава и упорито се съпротивлявало на турските завоеватели Чепинското население не останало настрана от Възраждането и националноосвободителните борби на българския народ. През 1818 г. каменчани изградили новата църква “Св. Тройца”, която се превърнала в средище за укрепване на българското самосъзнание. След Освободителната война в Чепинския край изникнали десетки чаркове за бичене на иглолистни трупи. В селищата се създават дървопреработвателни работилници и предприятия.
През 1948 г. селата Лъджене, Каменица и Чепино се обединяват в едно селище. То носи името на родената в Каменица партизанка Вела Пеева и е наречено Велинград. От 1977 г. става общински център. Състои се от три квартала:
Чепино – най-южният от трите квартала на Велинград. Преди основаването на града кварталът е бил село Баня Чепинска, което е преименувано през 1934 година на село Чепино (на името на Чепинската котловина).
Лъджене – централният квартал на Велинград. В него се намират сградата на Община Велинград, Централна поща, Районен съд, Централен кооперативен пазар и други. Лъджене е било някога феодален чифлик, около който, поради наличието на минералните извори и баните, се е създало селище. Името му произхожда от думата Лъджа – баня.
Каменица. Бившето село Каменица е изградено по време на насилственото помохамеданчване на Чепинския край.